П реди половин век, през януари 1976 г., Mercedes-Benz представи модел, който не само се превърна в търговски успех, но и определи стандартите за бизнес класа и зададе посоката на развитие на германската марка за десетилетия напред.
През януари 1976 г. в шоурумите на Mercedes-Benz се появи автомобил, който моментално разби съня на шефовете на конкурентните марки. Седанът W123, предшественикът на сегашната E-класа, е разпродаден (първата партида) още преди официалното му лансиране на пазара. Подобно вълнение около модел от бизнес класа е изключително събитие в средата на 70-те години на миналия век. Освен това, автомобилът идва в труден период: след петролната криза от 1973 г. и вълна от по-строги правила за безопасност в САЩ и Европа.
Реакцията на Mercedes-Benz на тези тенденции е много добре обмислена. Дизайнът на каросерията, ръководен от италианеца Бруно Сако - един от най-великите автомобилни дизайнери, започнал кариерата си в Pininfarina и Ghia - умишлено черпи от линиите на флагмана S-Class (W116). Този ход вдига статуса на модела, а техническите решения не са свързани с имидж, а с реалната безопасност. Например, говорим за удароустойчивата кормилна колона, която се деформира при инцидент и не удря гръдния кош на водача.
Mercedes-Benz
Полигон за различни системи
W123 се превръща в своеобразна тестова платформа за технологии, които скоро ще станат задължителни за всички автомобили. През 1980 г. моделът е предлаган с една от първите в света масово произвеждани антиблокиращи спирачни системи (ABS) от Bosch. А от 1982 г. се предлага и въздушна възглавница за водача. И двете опции са екзотични по онова време, особено за автомобил от среден клас. Появата им на W123 не е просто маркетингов ход: Mercedes-Benz методично усъвършенства истински животоспасяващи механизми на масово произвеждан модел, задавайки посоката за цялата индустрия. Именно след успеха на тези системи в W123 конкурентите от Бавария и Инголщат започват да ги внедряват и те.
От парижко такси до пустинята
Универсалността на W123 се превръща в негова визитна картичка. Гамата от двигатели се простира от скромния дизел 200D (55 к.с.), който се превърна в емблематичния „работен кон“ за таксита и служебен автомобил в цяла Европа в продължение на десетилетия, до шестцилиндровия 280E със 185 к.с. за по-взискателните клиенти.
Най-емблематичната версия по отношение на инженерното наследство обаче е 300D Turbodiesel (1978). Със своя турбодизелов двигател OM617, Mercedes-Benz е един от първите в света, които доказаха, че икономичният двигател може да бъде и динамичен. Това по-късно проправи пътя за „турбодизеловата мания“ сред премиум марките през 80-те и 90-те години на миналия век.
Mercedes-Benz
Истинското изпитание за издръжливост не е шофирането на такси, а ралито „Лондон-Сидни“ през 1977 г. Два заводски седана 280E, минимално модифицирани за офроуд условия, не просто завършват това 30 000-километрово „наказателно състезание“, както го наричат журналистите. Те заемат първо и второ място. Този резултат е най-добрата реклама за издръжливост и надеждност, които не могат да се купят на никаква цена.
Икономическа основа
За Daimler-Benz W123 е повече от един успешен модел. С близо 2,7 милиона произведени бройки за едно десетилетие (1975-1986 г.), той поставя производствен рекорд за марката. Тези обеми и репутацията за феноменална надеждност осигуряват на компанията стабилен паричен поток. Получените средства се използват за финансиране на проекти за следващото десетилетие, като например компактния W201, известен още като Baby-Benz, и следващото поколение на S-класата.
Mercedes-Benz
Седанът е последван от купе (1977 г.) и комби, традиционно наричано в Mercedes-Benz T-Model (Touring). Логиката е проста: да се покрият всички пазарни сегменти. Седанът 240D има най-голям производствен тираж (приблизително 449 000), докато най-редката и колекционерска версия днес е купето 280C/E (общо приблизително 3700 автомобила).
Половин век по-късно, W123 остава не само култов автомобил за ентусиастите, но и пример за рационално инженерство, почти забравено днес. Неговото дълголетие е резултат от консервативни решения, като например поцинковани каросерии на по-късните производствени модели и дизайн, проектиран за ремонтопригодност.